Лозата е едно от растенията, които най-силно са свързани с българските традиции. За много хора тя не е просто растение в двора или няколко реда лозе край къщата, а част от семейната история и наследство. Грижата за лозата изисква търпение, наблюдение и познание, защото добрата реколта не се получава случайно.

Всеки лозар очаква момента, в който зелените леторасти се превръщат в тежки гроздове, а узрялото грозде показва резултата от труда през цялата година. Понякога обаче, въпреки всички усилия, резултатът не е такъв, какъвто очакваме. Лозата расте силно, има много листа, но гроздето остава дребно, зърната се напукват или болестите бързо унищожават част от реколтата.

В повечето случаи причината не е в самото растение, а в няколко грешки, които постепенно отслабват лозето. Здравата лоза не се създава само с едно пръскане или едно торене. Тя е резултат от правилен баланс между резитба, хранене, защита и постоянни грижи.

Една от най-честите грешки при отглеждането на лозите е прекомерното торене, особено с азотни торове. Много хора смятат, че колкото по-бързо расте лозата и колкото повече листа има, толкова по-добра ще бъде реколтата. В действителност често се получава обратният ефект.

Когато растението получава прекалено много азот, то започва да развива огромна зелена маса, но голяма част от енергията му отива в растежа, а не в образуването и узряването на гроздето. Освен това гъстата растителност задържа влага и създава идеални условия за развитие на гъбни заболявания.

Добре развитата лоза не е тази с най-много листа, а тази, при която има правилен баланс между растеж и плододаване. За качествено грозде растението има нужда не само от азот, а и от фосфор, калий и важни микроелементи.Друг основен фактор за успеха на лозето е правилната резитба. Много любители лозари се страхуват да премахнат повече леторасти, защото смятат, че всяка оставена пъпка означава повече грозде. Лозата обаче има ограничени сили и когато бъде претоварена, тя не може да изхрани качествена реколта.

Прекалено много леторасти и гроздове водят до по-дребни зърна, по-бавно узряване и по-голям риск от заболявания. Правилната резитба не намалява потенциала на лозата, а ѝ помага да насочи хранителните вещества към плодовете.

Една от най-важните части от грижата за лозето е навременната растителна защита. Много често грешката е да се чака появата на видими симптоми, преди да се предприеме действие. При лозата обаче профилактиката е много по-ефективна, защото редица заболявания започват развитието си още преди да бъдат забелязани.

Сред най-опасните проблеми са маната по лозата, брашнестата мана (оидиум), гроздовият молец и сивото гниене. При опасност от мана лозарите използват фунгициди като Ридомил Голд, Пергадо Ф и Ампексио, които са част от програмите за защита на лозята. Важен е не само изборът на препарат, но и правилният момент на приложение, защото при подходящи условия маната може да се развие много бързо и да засегне както листата, така и младите гроздове.

Брашнестата мана или оидиумът е друго заболяване, което често се подценява. В началото може да изглежда като незначителен проблем, но при развитие води до характерен налеп, нарушава развитието на гроздовете и може да причини напукване на зърната. Затова защитата срещу него трябва да бъде част от цялостната програма за грижа за лозето.

Гроздовият молец също е сериозен неприятел, който може да нанесе големи щети. Ларвите му повреждат цветовете и гроздовете, а наранените зърна често стават причина за последващо загниване. При необходимост за контрол на този неприятел лозарите използват инсектициди като Карате Зеон и Волиам, като най-добрият резултат се получава при правилно определяне на момента за третиране.

Честа грешка е използването на един и същ препарат многократно през целия сезон. Макар даден продукт да е показал добър резултат, постоянната употреба на едно и също активно вещество може да доведе до намаляване на ефективността му. Затова добрата практика е препаратите да се редуват и защитата да се съобразява с конкретните условия в лозето.

Освен правилната растителна защита, лозата има нужда и от достатъчно въздух и светлина. Прекалено гъстата зелена маса създава влажен микроклимат около гроздовете и увеличава риска от заболявания. Премахването на излишните леторасти и внимателното просветляване около гроздовете подобряват проветряването и подпомагат по-доброто узряване.

Поливането също има голямо значение. Лозата е сравнително устойчива на засушаване култура, но резките промени във влагата могат да доведат до напукване на зърната и неравномерно узряване. По-добрият подход е равномерното поддържане на влагата според нуждите на растението и особеностите на почвата.

Не трябва да се забравя, че здравата лоза започва от здрава почва. Кореновата система е основата, чрез която растението получава вода и хранителни вещества. С течение на времето почвата може да обеднее, затова правилното подхранване, добавянето на органична материя и доброто управление на почвата са важна част от дългосрочния успех.

Към края на сезона, когато гроздето започва да узрява, един от най-сериозните рискове е сивото гниене (Botrytis cinerea). Заболяването се развива особено силно при влажно време и може за кратък период да унищожи голяма част от реколтата.

За защита срещу сиво гниене лозарите използват специализирани фунгициди като Суич и Геокс. При това заболяване моментът на приложение е изключително важен, защото превенцията преди масово развитие на гниенето дава значително по-добри резултати.

Няма един препарат, една тор или една тайна, която да направи лозето перфектно. Качественото грозде е резултат от много малки, но правилни действия през цялата година.

Добрата резитба, балансираното хранене, навременната растителна защита и внимателното наблюдение са основата на успешно лозарство. Истинският лозар не просто пръска лозето си – той го разбира, наблюдава и се грижи за него.

Защото хубавото грозде не се създава в деня на беритбата. То се отглежда през всички сезони.